В. Кѫнчовъ, "Македония. Етнография и Статистика", София 1900.
БУГАРСКА ГЛЕДНА ТОЧКА
БУГАРСКА ГЛЕДНА ТОЧКА
"... Пó на сѣверъ вододѣлнитѣ планини между Черни Дримъ и Шкумба, които сѫ граница между Македония и Албания, сѫ и прѣдѣлъ на българското население. То се е упазило тукъ отъ часть заедно съ вѣрата си, отъ часть като е прието мухамеданството. Едва при града Дебъръ българитѣ се срѣщатъ съ гѫста албанска маса.На с. отъ Дебъръ се издига планина Кърчинъ, която образува най-западния край на главната колосална Шарска Верига; по нея слѣдва и македонската граница. Българското население по цѣлата линия дори до Качанишкия Проходъ е оттикнато дѣ повече, дѣ по-малко отъ естествената географска граница на Македония. Долното течение на р. Радика (която цѣла остава въ Македония) е населено съ българи, а къмъ горното течение българитѣ отстѫпили мѣсто на арнаути. ...
... Отъ старитѣ имена се запазило до сега само името на бърсяцитѣ. Това племе е населявало нѣкога голѣма часть отъ Македония около градоветѣ Битоля, Охридъ, Прилѣпъ и Велесъ. И до сега тия мѣста сѫ гѫсто населени съ българи, които се отличаватъ отъ своитѣ съсѣди по говоръ, облѣкло и жилища. Старото племенно име се зачувало най-добрѣ въ Кичевската Котловина. Кичевци наричатъ себе си бърсяци и се гордѣятъ съ това име. Малката паланчица Крушево е населена съ прѣселенци отъ Кичевско и Дебъръ, които добрѣ се отличаватъ едни отъ други, и се именуватъ бърсяци и мияци. Въ Горна Прѣспа бърсякъ се нарича човѣкъ юнакъ, личенъ и смѣлъ. Въ Охридско и Дебъръ това име не се споменува; сѫщо и въ Прилѣпско. На западъ отъ бърсяцитѣ, отвѫдъ Бистра Планина, въ Дебъръ, сѫ запазени мѣстни имена на жителитѣ отъ нѣкои краища. Населението отъ Мала Рѣка, безъ селото Горно Косоврасти, се нарича Ми’яци. Освѣнъ тамъ мияци сѫ още жителитѣ на с. Ехлоецъ въ Кичевско (населените на Ехлоецъ било дербенджийско; жителитѣ му пазили прохода Яма. То било голѣмо и силно. Прѣди 120 година било съсипано, вероятно отъ арнаутски налитания, и голѣма часть отъ него се пръскатъ по разни краища. Имало бѣжанци дори въ Черна Гора. Вѣстникъ „Вѣсти”, Цариградъ, г. IX. бр. 63.), жителитѣ отъ с. Смильево въ Битолско и на селата Папрáдища и Орешово въ Велешко. Всички тия сѫ прѣселенци изъ Дебъръ отъ края на миналия вѣкъ. Името е произлѣло отъ м. ч. ми’я, вмѣсто ние, както се употрѣбява у мияцитѣ. Мияцитѣ живѣятъ въ голѣми сбити села, иматъ добри каменни кѫщи и се гордѣятъ съ своето име. Смѣтатъ се по-високо отъ бърсяцитѣ и не обичатъ да се женятъ съ тѣхъ. ... Мияцитѣ ходятъ въ странство главно като дюлгери, иконописци и дърворѣзци; прѣспани като градинари, кичевци като хлѣбари, прилѣпчани и охридяни като разни търговци и пазарски занаятчии: желѣзари, тенекеджии, казанджии, месари, сладкари. ... Къмъ Дебъръ се срѣщатъ по-често свѣтло-коси и свѣтло-кожи хора съ обли лица и много пѫти съ четвъртити арнаутски лобове. ... Везани женски кърпи за глава въ Охридско, Кичево и Дебъръ се отличаватъ по хубостьта си и нигдѣ другадѣ българкитѣ не носятъ такъвъ хубавъ накитъ на главата както тукъ. Отличителна е горната черна дрѣха на прилѣпчани и битолчани, прѣпасана съ поясче, съвсѣмъ прилична на влашка антерия. Мѫжетѣ носятъ гащи съ отворени крачули. Въ Дебъръ и мѫжката носия се отличава и приближава къмъ арнаутската. ... Най-важни отличителни особности на западно-македонскитѣ българи се намиратъ въ говора имъ. Имената иматъ три члена: т, та, то; в, ва, во; н, на, но: жена-та жена-ва жена-на. Другитѣ български говори срѣщу това иматъ обикновенно само членъ т, та, то. Въ тоя говоръ има правилно ударение на третата сричка отдирѣ, което не се забѣлѣзва нигдѣ въ други български говори. Изговорътъ на ѫ въ тия западно-български краища е различенъ: въ Дебъръ се изговаря като о: поть, можъ, мока; въ нѣкои части на Охридско като ъ: пъть, мъжъ, мъка; въ Прилѣпско, Кичевско, Битолско и Велешко като а: мажъ, пать, мака и съ това се доближава до западно-българското нарѣчие. Западно-македонцитѣ на всѣкѫдѣ изговарятъ ѣ като е — обща особность на всички западно-български говори. ... Западно-македонскитѣ български села всѫдѣ сѫ събрани на едно мѣсто, обикновено въ долинитѣ на рѣкитѣ. Кѫщитѣ сѫ построени всѣкога върхъ земи, обикновено отъ дърво, мазани съ калъ. Като извадимъ чифлишкитѣ села отъ Прилѣпско и Битолско повсѫдѣ жилищата на населението иматъ повече отъ една стая, всѣкога сѫ съ коминъ и прозорци, и при малка имотность правятъ се на два ката. Най-добри сѫ жилищата на мияцитѣ въ Дебъръ. ... Въ Дебъръ има голѣми семейства, понеже братята обикновено не се дѣлятъ доклѣ не очуватъ по нѣколко синове и ги оженятъ. Когато едни странствуватъ, други остаятъ дома при семействата. Всѫдѣ въ Поле, Жупа, Голо Бърдо и Дримъ Колъ има семейства съ 15—20 души членове. Най-многобройни сѫ недѣленитѣ родове въ подримскитѣ села дори до гр. Струга, дѣто 5 или 6 членни семейства сѫ изключения. Въ с. Пареши има семейство отъ 6 женени братя недѣлени съ 47 души членове. Само въ Мала Рѣка Мияцитѣ се дѣлятъ по-често и нѣматъ голѣми родове ведно. ...".
... Отъ старитѣ имена се запазило до сега само името на бърсяцитѣ. Това племе е населявало нѣкога голѣма часть отъ Македония около градоветѣ Битоля, Охридъ, Прилѣпъ и Велесъ. И до сега тия мѣста сѫ гѫсто населени съ българи, които се отличаватъ отъ своитѣ съсѣди по говоръ, облѣкло и жилища. Старото племенно име се зачувало най-добрѣ въ Кичевската Котловина. Кичевци наричатъ себе си бърсяци и се гордѣятъ съ това име. Малката паланчица Крушево е населена съ прѣселенци отъ Кичевско и Дебъръ, които добрѣ се отличаватъ едни отъ други, и се именуватъ бърсяци и мияци. Въ Горна Прѣспа бърсякъ се нарича човѣкъ юнакъ, личенъ и смѣлъ. Въ Охридско и Дебъръ това име не се споменува; сѫщо и въ Прилѣпско. На западъ отъ бърсяцитѣ, отвѫдъ Бистра Планина, въ Дебъръ, сѫ запазени мѣстни имена на жителитѣ отъ нѣкои краища. Населението отъ Мала Рѣка, безъ селото Горно Косоврасти, се нарича Ми’яци. Освѣнъ тамъ мияци сѫ още жителитѣ на с. Ехлоецъ въ Кичевско (населените на Ехлоецъ било дербенджийско; жителитѣ му пазили прохода Яма. То било голѣмо и силно. Прѣди 120 година било съсипано, вероятно отъ арнаутски налитания, и голѣма часть отъ него се пръскатъ по разни краища. Имало бѣжанци дори въ Черна Гора. Вѣстникъ „Вѣсти”, Цариградъ, г. IX. бр. 63.), жителитѣ отъ с. Смильево въ Битолско и на селата Папрáдища и Орешово въ Велешко. Всички тия сѫ прѣселенци изъ Дебъръ отъ края на миналия вѣкъ. Името е произлѣло отъ м. ч. ми’я, вмѣсто ние, както се употрѣбява у мияцитѣ. Мияцитѣ живѣятъ въ голѣми сбити села, иматъ добри каменни кѫщи и се гордѣятъ съ своето име. Смѣтатъ се по-високо отъ бърсяцитѣ и не обичатъ да се женятъ съ тѣхъ. ... Мияцитѣ ходятъ въ странство главно като дюлгери, иконописци и дърворѣзци; прѣспани като градинари, кичевци като хлѣбари, прилѣпчани и охридяни като разни търговци и пазарски занаятчии: желѣзари, тенекеджии, казанджии, месари, сладкари. ... Къмъ Дебъръ се срѣщатъ по-често свѣтло-коси и свѣтло-кожи хора съ обли лица и много пѫти съ четвъртити арнаутски лобове. ... Везани женски кърпи за глава въ Охридско, Кичево и Дебъръ се отличаватъ по хубостьта си и нигдѣ другадѣ българкитѣ не носятъ такъвъ хубавъ накитъ на главата както тукъ. Отличителна е горната черна дрѣха на прилѣпчани и битолчани, прѣпасана съ поясче, съвсѣмъ прилична на влашка антерия. Мѫжетѣ носятъ гащи съ отворени крачули. Въ Дебъръ и мѫжката носия се отличава и приближава къмъ арнаутската. ... Най-важни отличителни особности на западно-македонскитѣ българи се намиратъ въ говора имъ. Имената иматъ три члена: т, та, то; в, ва, во; н, на, но: жена-та жена-ва жена-на. Другитѣ български говори срѣщу това иматъ обикновенно само членъ т, та, то. Въ тоя говоръ има правилно ударение на третата сричка отдирѣ, което не се забѣлѣзва нигдѣ въ други български говори. Изговорътъ на ѫ въ тия западно-български краища е различенъ: въ Дебъръ се изговаря като о: поть, можъ, мока; въ нѣкои части на Охридско като ъ: пъть, мъжъ, мъка; въ Прилѣпско, Кичевско, Битолско и Велешко като а: мажъ, пать, мака и съ това се доближава до западно-българското нарѣчие. Западно-македонцитѣ на всѣкѫдѣ изговарятъ ѣ като е — обща особность на всички западно-български говори. ... Западно-македонскитѣ български села всѫдѣ сѫ събрани на едно мѣсто, обикновено въ долинитѣ на рѣкитѣ. Кѫщитѣ сѫ построени всѣкога върхъ земи, обикновено отъ дърво, мазани съ калъ. Като извадимъ чифлишкитѣ села отъ Прилѣпско и Битолско повсѫдѣ жилищата на населението иматъ повече отъ една стая, всѣкога сѫ съ коминъ и прозорци, и при малка имотность правятъ се на два ката. Най-добри сѫ жилищата на мияцитѣ въ Дебъръ. ... Въ Дебъръ има голѣми семейства, понеже братята обикновено не се дѣлятъ доклѣ не очуватъ по нѣколко синове и ги оженятъ. Когато едни странствуватъ, други остаятъ дома при семействата. Всѫдѣ въ Поле, Жупа, Голо Бърдо и Дримъ Колъ има семейства съ 15—20 души членове. Най-многобройни сѫ недѣленитѣ родове въ подримскитѣ села дори до гр. Струга, дѣто 5 или 6 членни семейства сѫ изключения. Въ с. Пареши има семейство отъ 6 женени братя недѣлени съ 47 души членове. Само въ Мала Рѣка Мияцитѣ се дѣлятъ по-често и нѣматъ голѣми родове ведно. ...".