ЕЛЕКТРОНСКОТО СПИСАНИЕ НА БУГАРСКИ ЈАЗИК „ЛИТЕРАТУРЕН СВЕТ“, ВО ЈУЛСКИОТ БРОЈ ДОНЕСУВА ПОВЕЌЕ ПЕСНИ ОД МАКЕДОНСКИОТ ПОЕТ АНТЕ ПОПОВСКИ, КОИ ОД МАКЕДОНСКИ НА БУГАРСКИ ЈАЗИК ГИ ПРЕВЕДЕ БУГАРСКИОТ УМЕТНИК И ПОЕТ РОМАН КИСОВ.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Анте Поповски
превод от македонски: Роман Кисьов
СЪЗДАВАНЕТО
Гълъбица литна от духа на Създателя,
направи кръг около всемира
и го обрамчи със светлина.
Така, а nihilo сътвори първото слово,
а след него и времето. Словото беше
зелено и напевно, и правеше
тревата да расте, животните да раждат,
дърветата да се издигат към слънцето,
небето да пее - птиците да светят.
направи кръг около всемира
и го обрамчи със светлина.
Така, а nihilo сътвори първото слово,
а след него и времето. Словото беше
зелено и напевно, и правеше
тревата да расте, животните да раждат,
дърветата да се издигат към слънцето,
небето да пее - птиците да светят.
Сега стоя сам срещу моето слово
и го гледам: расте тъжно и тайнствено,
и със същия цвят, както и гълъбицата на
Създателя.
и го гледам: расте тъжно и тайнствено,
и със същия цвят, както и гълъбицата на
Създателя.
-----------------------------------------------------------------
ОТ СИНЯ ТИШИНА -
ДУМИ
ДУМИ
От синя тишина създадох думи
и от думите създадох Теб.
Поведох те през младостта, през целия живот,
една по една да съберем трохите,
на които постепенно се разпадахме.
и от думите създадох Теб.
Поведох те през младостта, през целия живот,
една по една да съберем трохите,
на които постепенно се разпадахме.
Сега, лягайки в самите корени
на новия век,
се вглеждаш в мен
и една по една гасиш
звездите в моите очи.
Така, обеззвезден, влизам във предел
на свята безсъница,
във предел на морничав студ.
на новия век,
се вглеждаш в мен
и една по една гасиш
звездите в моите очи.
Така, обеззвезден, влизам във предел
на свята безсъница,
във предел на морничав студ.
О, поезийо, девойко с вкус на вечност.
---------------------------------------------------------------
МОЯТА СИНЯ ПТИЦА
Лесно ще разпознаете моята синя птица:
тя не кълве кората и плодовете на овошките,
не каца на скалите, не дебне леш и кости,
- моята птица никога не слиза от небесата.
тя не кълве кората и плодовете на овошките,
не каца на скалите, не дебне леш и кости,
- моята птица никога не слиза от небесата.
Моята птица покръства небесните варвари,
пресъздава светлината във писание според което
бяла като кост, студена като кама
пресъздава светлината във писание според което
бяла като кост, студена като кама
- неизвестността вилнее в нас…
Толкова високо, чак до звездите,
можеше да се изкачи само словото,
моята синя птица:
можеше да се изкачи само словото,
моята синя птица:
с клюнче от звуци, с крила от глаголи…
-------------------------------------------------------------------
ЗВЕЗДЕН КОРЕН
На д-р Никола Силяновски
Не можеше да издържи, виждайки
каква тъга измъчва камъка
когато не каца птица на него.
Наведе се и го целуна, и онова, с което можеше
да му помогне, беше да издълбае
птица върху него. Когато птицата започна
да се различава ясно
- тя разпери криле, запърха,
надигна се, откликна
и полетя заедно с камъка:
малък остров плаваше по небето
- птицата сънуваше, за да превъзмогне смъртта
- камъкът копнееше да докосне
своя звезден корен…
каква тъга измъчва камъка
когато не каца птица на него.
Наведе се и го целуна, и онова, с което можеше
да му помогне, беше да издълбае
птица върху него. Когато птицата започна
да се различава ясно
- тя разпери криле, запърха,
надигна се, откликна
и полетя заедно с камъка:
малък остров плаваше по небето
- птицата сънуваше, за да превъзмогне смъртта
- камъкът копнееше да докосне
своя звезден корен…
-----------------------------------------------------------------------
ПРОРОЦИ
Народът легна в нощта, върху Езерната земя,
а когато се събуди, усети мирис на изгоряло жито
и много смола, и планина забулена в мъгла.
а когато се събуди, усети мирис на изгоряло жито
и много смола, и планина забулена в мъгла.
Край реката пророци врязваха знаци върху кости
и предричаха края на всичко, докъдето стига погледът,
и на всичко, докато вторник повтаряше вторника:
и предричаха края на всичко, докъдето стига погледът,
и на всичко, докато вторник повтаряше вторника:
- Този, който прескочи Святото дърво,
той ще управлява гробовете
и ще спаси своите близки.
той ще управлява гробовете
и ще спаси своите близки.
------------------------------------------------
ЯВЛЕНИЕ В ДОЛИНАТА НА ЖИВОТА
През лятото Христос си играе с децата на двора
Пълни ведро от кладенеца
Полива като цветенца своите другарчета
Вечер събира с тях светулки
И се въргаля в окосената ливада
А когато заспи в тревата
Когато порасне в съня
Когато заприлича на момче
Пълни ведро от кладенеца
Полива като цветенца своите другарчета
Вечер събира с тях светулки
И се въргаля в окосената ливада
А когато заспи в тревата
Когато порасне в съня
Когато заприлича на момче
От хълмовете на лятната нощ
Ще се покаже Дева Мария
За да прибере Исус
И да го положи
В звездната постеля на Свещеното Писание
Ще се покаже Дева Мария
За да прибере Исус
И да го положи
В звездната постеля на Свещеното Писание
Ние - заспали в тревата -
Така и не видяхме бялата кърпа
В която бяха увити гвоздеи
И не чухме кънтежа в нощта
Така и не видяхме бялата кърпа
В която бяха увити гвоздеи
И не чухме кънтежа в нощта
Докато някой изковаваше кръста ни.
---------------------------------------------------------------------
ГЛАГОЛИЦА
И слънцето съвсем се спусна,
и буквите излязоха от словото,
и Исус слезе от кръста,
и буквите излязоха от словото,
и Исус слезе от кръста,
за да те потърсят.
А ти, никой да не те разбере,
като изсъхнала ябълка, забравена на рафт,
като уединен монах във пещера,
само мълчиш и сам си глаголиш
като изсъхнала ябълка, забравена на рафт,
като уединен монах във пещера,
само мълчиш и сам си глаголиш
- някаква черна глаголица.
--------------------------------------------------------------------
ОТГОВОРИ
Откакто завинаги изтри онова,
което е записал в пясъка пред себе си,
питаха го какво е написал, а Исус
им отговори: Аз нито нещо записах
- нито изтрих! И това, което е изтрито,
най-първо е било записано във вашите
собствени пустини,
затова отговора в себе си го потърсете.
което е записал в пясъка пред себе си,
питаха го какво е написал, а Исус
им отговори: Аз нито нещо записах
- нито изтрих! И това, което е изтрито,
най-първо е било записано във вашите
собствени пустини,
затова отговора в себе си го потърсете.
----------------------------------------------
НЕЩО МЕ ДОКОСВА
На Михаил Ренджов
Нещо ме докосва,
но аз не мога да отгатна
какво е то. Шепти ми:
идвам откъм морето, а Хелен
още чака на брега,
лута се във залеза и копнее:
на всяка гласна
от песента, която пее,
свети по една звезда,
а на нейната коса
един славей чака да изгрее месечината.
но аз не мога да отгатна
какво е то. Шепти ми:
идвам откъм морето, а Хелен
още чака на брега,
лута се във залеза и копнее:
на всяка гласна
от песента, която пее,
свети по една звезда,
а на нейната коса
един славей чака да изгрее месечината.
----------------------------------------------------------------------
ПРЕДЕЛ
На Ефтим Клетников
Има един предел, в който
всяка душа е море,
и където никой не пие вино,
и където никой не знае какво е правда,
и неправда какво е, никой не знае,
нито какво е добро - нито какво е зло -
нито пък знае свидетел какво е,
и какво обвинение. Това е там,
където звездите са под тебе,
и където всеки за всекиго
е семе за стръкче трева.
всяка душа е море,
и където никой не пие вино,
и където никой не знае какво е правда,
и неправда какво е, никой не знае,
нито какво е добро - нито какво е зло -
нито пък знае свидетел какво е,
и какво обвинение. Това е там,
където звездите са под тебе,
и където всеки за всекиго
е семе за стръкче трева.
В този предел вилнеят ветровете
на Манделщам. В този предел
един черен вятър
разпръсва вятър,
там вятър го отнася нанякъде
и донася вятър.
на Манделщам. В този предел
един черен вятър
разпръсва вятър,
там вятър го отнася нанякъде
и донася вятър.
--------------------------------------------------------------------------
О, КАВАФИС
На Матея Матевски
От тази нощ нататък ще расте денят,
а след това и пролетта ще подготвя тревата,
гъста и зелена, за някого.
И един бял кон ще цвили някъде в залеза
и ще чака някого,
за да отпътува безвъзвратно натам,
където престават всички значения
и големите лъжи за някаква свята длъжност
към родината и безброй други баналности…
а след това и пролетта ще подготвя тревата,
гъста и зелена, за някого.
И един бял кон ще цвили някъде в залеза
и ще чака някого,
за да отпътува безвъзвратно натам,
където престават всички значения
и големите лъжи за някаква свята длъжност
към родината и безброй други баналности…
О, Кавафис,
от днес нататък ще нараства денят,
а след това и пролетта ще подготвя тревата,
гъста и зелена, за някого. Някъде там
ще легнем сами,
защото ние на живота подарихме
само нещо свое,
а на смъртта - всичко…
от днес нататък ще нараства денят,
а след това и пролетта ще подготвя тревата,
гъста и зелена, за някого. Някъде там
ще легнем сами,
защото ние на живота подарихме
само нещо свое,
а на смъртта - всичко…
_______________________________________________________________